"По празниците всички те желаят,
а цялата си остра и бодеш.
Защо те предпочитат, аз не зная,

Тя почука на входа с усмивка,
млада, хубава, сякаш е цвете.
До софрата ми с бяла покривка,

С гласа си мога ветрове да спирам,
очите ми се впиват - пики остри.
Понякога дори не се разбирам,

За принцеси да пиша,
трябва да ги измислям.
Сам такива не зная,

Сънувах слънцето. Как исках да съм слънце.
Да грея над живота ни прокажен.
Да съживявам всяко житно зрънце

Летят като комари самолетите
и светлини-жила, те впиват в мен.
Ужасно скъпи са сега билетите.

на Пламен Ставрев
 
Колко листи мълчат побелели!