Слепи хора навсякъде, Боже!...
За какво са им тези очи?
Днес народа е вече без кожа,

Ако си изгрев, ще те имам
с гласа на първите петли,
които от съня ми взимат

Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти чакащи монета...
Джобовете му пълни с тишина.

Община Силистра – отдел „Култура”
Сдружение на литeратурните творци „Реката”
Регионална библиотека „Партений Павлович”

Приказки чел съм и мога добре да разказвам.
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.

Странен диалог дочух наскоро.
Небето и морето си говореха:
 "Синьо като мен си общо взето -

Поиска Бог от мене разрешение,
(какво, че е всевластен всъщност Той)
да пише за света стихотворения.

Ако аз съм един лилипут,
ти пък влюбена в мене гугутка,
ще крещя от любов като луд,

Пари да ми откраднат - ще простя.
Хляб да ми поискат - ще им дам.
Но наранят ли моята душа -

Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън

Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете, за буцата която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувственно...Някой дори не смеят да си протегнат ръка за да изкажат с...

Потърси го в звука на Балкана,
в тишаната на морската шир...
И в небесната облачна пяна

В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта

Пресякох тротоара на нощта
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,