Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,

Отровата в каквото да я сипеш,
еднакъв е финалният и смисъл
ако от жажда мъничко отпиеш...

Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,

Приятели, аз знам - ще ми простите.
И враговете нека ми простят
задето съм преследвал с хъс мечтите,

Обещах да оповестя датите и часовете, както и местата на представления за предстоящото ни турне с пиесата " От бесилото към безсмъртието"!
Та така:
На 16 февруари - играем в Търново в у-ще и евентуално в Г.Оряховица.

И вятърът е бял като лавина,
върти снега  ухилен до уши.
Тя - зимата, е негова богиня

Черна котка в бялата зима
като едно лошо знамение,
пред Любовта изплашена мина