" Аз не съм красавец, аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози

Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите впити в моето сърце

Не плачи мила моя,
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога

Защо очите ти са пълни със сълзи
когато ти самата си вселена?
Да знаеш само колко ме боли,

Училище, дали е вече време,
да кажа нежеланото до скоро?
Ваканцията вече ме обзема...

Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…. По-точно наближи.Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам т...

Горчи като кръвта ми след любов,
изстискана до капчица от сладост.
Отпивам от неземният му сок

Напук на всички земни правила
(не стотици, те са милиони),
най-истинските всъщност са това,

Зъбите ме болят да стискам гняв.
Очите ми кървят от жълта преса.
Ръцете са напукани за хляб,

Домът ми е съвсем обикновен,
стени които нищо не говорят,
един красив, измайсторен гоблен,

Не слушай ветре, птиците в небето
подплашени от буйният ти нрав,
а слушай своя порив на сърцето.

На Димитрия Чакова - blueberry
Едно сияние до пурпурност прегръща
и цялата с вълнения блести

Стограмката ми днеска се проби.
Шишето ще е мярката ми вече.
Изтекоха ми всичките мечти

Това са снимки от пиесата "От бесилото към безсмъртието" на Стефан Стайчев.
Удоволствие за мен е да ги споделя с вас приятели!