Дойде съвсем обикновенна
нарамила една торба.
Примоли ми се, да поседне

http://valentiniordanov.forumn.net/forum-f2/topic-t11.htm

Невъзвратими са нещата
от нашият живот...
След пролетта, настъпва лято

Морето във реката днес се вля
и морско утро се превърна в речно,
със утрото усмихна се деня,

Мечтите ми - развита прежда
усукана, без край,
лежат без никаква надежда...

Присъща ти е всяка душемъст
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст

Ако, животът е кристална чаша
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане

Страх ме е -                          
                 от глухотата на славея,
от топлината на зимата,

Този пост ще е малко по-различен от това което може би очаквате да е...Това ми го продиктува радоста, която искам да споделя с всички ви...Утре във Варна , в 11 и 30 часа,ще стане награждаването на творбите в националният конкурс "Любовт...

Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор  Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,

ЛИСТЪТ Е СУХ КАТО ДЕВИЧИ УСТНИ,
МАСТИЛОТО РИСУВА МИСЪЛТА,
КОЯТО НЕ ПОПИВА, А СЕ ЧУВСТВА

Разливах вместо вино - думи
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни

Какво ти бъдеще за утре
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри

Сине , не бъди като баща си
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...