Мама като плаче ме боли,
че съм на дистанция голяма
и съм роб на някакви пари,

Когато беззащитни децата ни загиват,
а цигaнските песни в Балкана горд ехтят.
Когато депутати с измами се прикриват

 Вторник е. Събудиха ме гарвани, 
а небето плачеше дъждовно.
От съня, в душата имах рани,

 Звънецът пак удари, Господа!
За избори лъжите наточете.
Не се съмнявам никак във това -

Нежна музика чувам да свири
и сънят заприличва на песен.
Тези звуци съвсем не разбирам,

Стените се вглеждат в ъглите на мойте зеници.
Сълзите закръглят до точност една самота.
Орелът самотен се води в семейство Птици,

Не искам с друга, аз да те сравнявам.
С чудна хубост Бог те е дарил,
а красотата всеки разпознава

Върви Госпожо, в моята страна.
Родината ми празник днеска има.
Ще спазваш всички нейни правила,

На Ивайло Балабанов
 
Къде е Хухла, Айдемир къде е?

 
 
 В Ингилизку аз съм Маро

Днес розите, казват по-благо ухаят.
Мъже ги купуват за скъпи жени!
Аз няма да купя, защото не зная

Вятърът носи из Лондон по дългите улици тесни,
стон и възторг за една малка, красива страна.
Припомня години на робство, години нелесни,

Да, Земята е сбръчкала вежди
от интриги, обиди и злост.
Сякаш няма за утре надежда,

Тук и слънцето даже студее.
Вятър смуче от моята плът.
Вместо птички, моторите пеят

 Място    Народно читалище "Св. св. Кирил и Методий - 1922" гр. София, кв. "Модерно предградие", бул. "Европа" № 20
Час    25 октомври 2010 г. · 18:30 - 20:30
С участието на поетите Адриана Зарева и Валентин Йорданов. Представяне на най-но...