Разблели са се агънца в кошара
подплашени от хорски апетит.
Светецът Георги, е за тях кошмарен,
с кръвта им щом калява своя щит.

Живота си оплакват твърде кратък.
Молитва от очите им тече...
Коляч заточва ножа си до блясък...
Готвач стъкмява жар за чеверме...

Люлки на мегдана са сковани,
окичени са с дъхави цветя...
В църквите усмихнати камбани
ще предвестят в оборите смъртта.

За Георги ще отслужат литургия.
Ще прикадят Светията с тамян
и агънца за него ще убият,
а после, ще ги сготвят със лющян.

Сякаш, че предчувстват си съдбата,
агънцата с пълен глас реват
нежно галени от топъл вятър.
Светеца със сълзите си кълнат...





 

Дори светецът кръвна жертва иска.
Дали не е от хора тя дошла?
На този ден и кръв, и вино плискаме -
трапезата замества светостта.