Дива орхидея

Ще те попитам - как да проумея
колко е далечна близостта?
В реално време двамата живеем,
а нереална ни е любовта.

Вечер двама ни една луна огрява.
Не са еднакви нашите лица,
усмивката във тебе съживява,
а в моите очи блести сълза.

И слънцето едно е уж за двама,
но теб те гали, мен пък ме гори.
В живота ли е цялата измама,
неразгадала земните ни дни?

Питанките впиват се двуостри.
Без отговори трябва да живея.
Най-сложните неща са много прости,
като цвета на дива орхидея.

Само ароматът да ме пръсне
и мисълта отвежда ме при нея.
Образът божествено възкръсва.
Ти си тази дива орхидея.



Завет

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
 и запомни, че мъж не се жалее
 с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
 пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
 и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
 снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
 единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Не ме помнете

Не ме помнете! Син съм, на жена,
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?

Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам...
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам...

Когато мен смъртта ме отведе,
в прегръдка щом земята ме притисне,
пръстта ще бъде моето небе...
Сега лъжа ли съм или съм истина?

Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо.

Честит рожден ден, мамо

Мамичко, какво да пожелая
за празника ти – твоят ден рожден?
От тебе още много се нуждая,
съкровище си маменце за мен.

Сърцето, приеми ми за подарък.
Красиво цвете нека ти е то,
а обичта ми, нека те овардва
като орисница от всяко зло.

Чрез сърчицето-цвете ще ти кажа,
че ти си най-прекрасната жена.
Нищо в този свят за мен не важи
пред майчината твоя топлина.

Признателност от мене, мамо имаш.
Празник твой, аз всеки ден ще съм.
Когато във душата ти е зима
ще влизам с топлина и в твоят сън.

Прегръщам те! Обичам те! И нека
усмивка твоят ден да разкраси.
Ти в мен успя да изградиш човека.
Целувките ми мамо приеми.
 

но пак изтръпвам от силата на чувствата и думите ти...

п.п. Ама тоя конкурс продължава ли още?

Страхотни стихове !