Разливах вместо вино - думи
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни
сред стадото народ.
Трошах издигнатите норми,
стена без светлина.
безстрашен бях, добре се борих.
Виновен без вина.
След глухата ми равносметка
света не стана тих.
Плетях с писалка трудна плетка
и я превръщах в стих.
Но повали ме рикошета
от моите слова.
Не всичко дето всъщност свети
е с бяла светлина.
Бавно се превръщам в яма
с фекалии от бит.
Дали съм жив или ме няма?
Не! Аз съм индивид!

без коментар!

невероятно!