Обичам те, Българийо, но друга...
Обичам твойте житни равнини.
Достойна си да бъдеш осмо чудо,
а не - каквато всъщност днес си ти.

Създаде богове, а не герои.
Синът ти Левски - свят като Христос.
Той сееше в душите на народа
най-чистата и святата любов.

Днес други семена по тебе никнат...
С чужда тор подхранват те, уви...
Алчни интереси се преплитат...
Продават те, Родино, за пари!

Разкъсват те, и грабят те, и мачкат,
просмукват те... Какво е идеал -
щом гербът е огромна тлъста пачка,
а твоят лъв - беззъб и остарял?...

Българийо, ще търся аз утеха,
надеждата във мене съхрани.
И любовта ми като ехо нека
до болка - на кристали се взриви!