След мойта смърт ще плачеш много, зная.
Сълзите ще текат като река.
Ала соленост в тяхното признание
кому е нужно всъщност след смърта?

Кому са нужни черните одежди-
емблемата за траур и печал?
Живота е кълбо развита прежда
от Този който пътя е чертал.

Кому са нужни восъчните свещи,
клонки от чимшири и тамян?
Такъв финал отчайващо-зловещо
във мене отвращение е сбрал.

Аз искам да ме галиш със усмивка
и като мен да чупиш ледове...
И като мен България обичай
и като мен носи я във сърце.

Щастлив ще съм ако една искрица,
след мен подпали огън от любов
ухаеща на добруджанска пита,
кънтяща като Божий благослов.

След мойта смърт това поне остана
като завет от мъжкото сърце...
Солените сълзи са гнойна рана
която от безсилие расте...

Страхотно шедьовърче!Поздрав!

Благодаря ти от сърце!

На това аз му казвам стил!!!
Пожелавам ти успех с новата книга!
Поздрави!

но без сълзи гнойта не ще изтича
и ще горчи животът като яд.
Така че нужи са сълзите щом обичаш
За да остане само благодат
и да е сладък споменът, когато
те посети - неканен в твоя свят.