и хващам птици с двете си ръце,

които се вълнуват като вятър

под ритъма на твоето сърце.

Дрехите ни падат мълчаливи

към дъното на нашето легло,

а страстите като вълни пенливи

засъхват върху потното стъкло.

Когато мракът почне да вибрира

и сенките ни, слее във една,

звездите през пердето се провират

и трепкат нежно в такт на любовта.

Заоблят се размекнати ъглите,

а стаята превръща се в ръка

прикрила на Луната от очите,

две сгушени, прегърнати зрънца.

Тогава от мига се ражда вечност,

звездите се превръщат в слънчев лъч,

а в шепата на цялата божественост

звучи смехът като жадуван дъжд.