Покана за петък към Съдбата

Понеже не вярвам в съдбата, с нея сме добри приятели. Дори интимни, да ми прости Неслънчице, но и тя беше Съдбата, преди да се превърне в Любовта.

Сега Съдбата за мен има други лица, търси различни форми и очарования на живота. Останахме си добри приятели, защото Съдбата не обича тези които сляпо и се доверяват, а тези които без да й вярват много, много си играят с нея, предизвикват я и без да й се осланят, печелят често нейни дарове.

Знаете ли какво прави Съдбата на премиерите на книгите ми? Изправя ми косите. Точно това прави. Наближава време за началото, а залите празни. С един – двама човека и когато видя сигурен провал, тъга, самота и т.н. започват да се изливат, като наговорени от близо и далеч, приятели и не толкова добри приятели, странни непознати, сигурен съм дори, че присъстват често и мои роднини от далечния космос.

Разбрах, че това си е нейният знак. Когато това се случи, значи присъства и тя. Ръкопляска или мърмори между останалите, че се е проточило, че й се пуши цигара, че е време да го полеем и т.н. , а когато все пак свърши, мърмори, че било хубаво, но траело прекалено малко.

Знаете си я, капризна е красавицата.

Сега, отправям специална покана към нея. Моля я, веднъж да дойде на време. Премиерата е много повече от моя. Аз съм само част от нея, но точно за това се вълнувам и повече, защото чувствам и вълнението на останалите. И точно за това се чувствам по-силен, защото си чувствам и в силата на останалите.

И понеже е магическо числото: седем години, а толкова е дългата история на материала за “Алманах на нова българска проза”, това е твоето число съдба. Това е и твоята премиера и малко или много ти си героинята на тази книга, защото какво говорят за теб: “всичко е писано...”, живота напомня белетристика, а белетристиката е твоя алегория.

Отправям поканата три дни по-рано, с надежда, този път да дойдеш на време, малко преди 18 30. На 04.12.2009. В читалище “Н. Хайтов” – срещу хотел “Плиска” през подлезчето в бившето кино.

На премиерата на “Алманах нова българска проза”

За теб, от всички нас, които не вярвахме в теб, а се борихме за да те спечелим.



Всъщност: съдбата си ти, който четеш тези редове.



С обич!

Еми това е приятели. Цефулес го е казал с думи които само той-може да подбере. Аз просто искам да размножа поканата! На добър час! 

Благодаря ти, благодаря ти:))))

И от мен на добър час!

ВАЛ, ОБИЧАМ ПОЕЗИЯТА ТИ...НЕ... АЗ ОБОЖАВАМ ПОЕЗИЯТА ТИ..
В НЕЯ ИМА ДУХ НА БУНТАР, ДУХ НА ОБИЧАНИЯ ОТ НАС ВИСОЦКИ !
УСПЕХ ЖЕЛАЯ НА ТВОЯТА НОВА КНИГА И ДА СТАНЕ ПРИТЕЖАНИЕ НА МНОГО ХОРА...ЗАЩОТО ИДВА НОВО ВРЕМЕ И ТОЧНО ТАКАВА ПОЕЗИЯ С ДУХ ЩЕ Е НУЖНА!
УСПЕХ ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Всъщност: съдбата си ти, който четеш тези редове.

***
Пак си искрен и истински! И това е най хубавото. И, че когато пишеш, казваш нещо...
За моя голяма липса, няма да присъствам. В чужбина съм.
А си мисля... Защо ли се правят тези представяния? Да чакаш съдбата да дойде с четящи? да береш страх, че ще дойдат няколко...
Не съм навътре в нещата...

Ще се видим там!

Поздрави!