Птици са моите трепетни мисли.

Птици, които летят във простора.

Понякога кацат по белите листи

да радват със песни, четящите хора.

 

Сам ли съм, сякаш на ято се сбират.

Всяка желае най-топлата ласка.

Аз ги обичам. Конкретно се спирам,

нежно ги милвам, не ща да ги стряскам...

 

Щом заредят си телата с надежда,

литват свободни и лекокрили.

Видят ли буря,към мен все поглеждат,

знаят къде ще получат закрила.

 

Щом пъстропери размахат крилете,

лупинги правят и пак се издигат.

Сякаш летят да целунат небето...

То пък ги мами – разтворена книга.

 

 

Стана ми толкова ведро на душата от твоите лекокрили, трепетни мисли!
Знаят те при кого да отидат, за да целунат небето!
Благодаря ти за удоволствието!

май вече можем да ги преброим.