Немее телефона сякаш струна
лишена от красив китарен звън...
Слуха е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.

Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовника е спрял в небитието,
стрелките му, ръждясват от тъга...

Вечер и небето звездоплаче...
Вятъра не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати...

Висок е за надеждата балкона...
Мечтата, уморено е заспала...
Тялото се гърчи в адски огън.
Земята всъщност, още ли е цяла?...

Защо си тъжен тъй, поете
не, стига вече страдай...
И без часовник си текат, те часовете
а телефонът ще ти звънне за награда...:)))

Когато всичко сякаш е замряло
и мъката сърцата ни притиска,
когато чувстваш - времето е спряло,
мечтите да възкръснат ще поискат.