Зеленото знам - успокоява...
Жълтото пък е нежността...
Черното е цвят за прощаване...
Сивото е пепелта...

Кафявото е цвета на земята...
Лилавото е цвета на мечтите...
Многоцветна е само дъгата,
а безцветно солени сълзите...

Бялото е чистота...
Червеното, знам, че е страст...
Синьото се свързва със свобода...
Какъв цвят съм всъщност аз?...

Може би си плачеща дъга?

Предпочитах усмихнат цвят отколкото безцветно солена палитра, но щом така си ме оценила благодаря...

Ами... като изчетох всичките стихове, май наистина усмихнатият цвят повече ти отива :))))

Благодаря ти, не знам с лекота ли се пише твоята поезия, но се чете на един дъх.

Благодаря ти от сърце за топлите думи....Честно и аз не знам как пиша, но знам едно със сигурност - нямам чернови всяко стихотворение е само на един лист....

че си Художника... използващ цялата цветна палитра на чувствата... Дъга си...

Благодаря ти Ани. А знаеш ли защо дъгата е извита и се римува с тъга?