Научиха ни да делиме
пари, имоти и земи...
Все хищнически се стремиме
за по-спокойни бъднини.

От алчността омраза блика
и в здрава хватка ни души.
Един на друг сме все сърдити.
Спокойствието се руши...

Болести незнайно нови
телата сграбчват здраво в плен,
но за делбата сме готови
щом нужно е и да умрем.

Делиме всичко при раздяла
с ръмженето на гладен пес.
Ако сгрешим... пак отначало
с наложен личен интерес.

Но как да поделим луната
която виждаш ти? Щом аз,
и ползвам също светлината
в късният среднощен час.

Природата е отредила
за всички земните блага
и вездесъщата и сила
не ще прости на подлостта.