Луната се прозя и се зави.
Слънцето засмя се изведнъж,
с усмивката от слънчеви лъчи
напомняше за истинския мъж...

Градина от ухаещи цветя
се молеше за топъл летен дъжд,
а някъде сред тях стоеше тя,
мечтата ти, за истинския мъж...

И зазвуча от нейде песента
по Робърт Бърнс за цъфналата ръж,
а вятъра със полъха успя
да нарисува истинския мъж...

Природата в душата ти надникна,
за теб създаде тоз вълшебен ден.
Щом истинския мъж, ти го обикна,
ще те целуна да го видиш в мен!

Ти може би си истински магьосник...
Ето, цялата природа ти помага..., цялата Вселена дори..., за да се сътвори един вълшебен ден...
Отново ме усмихна, до като те четях...:)
За това ще ти изпратя по вятъра...усмивки...:)))))

донесе в душата ми!

Точно така!Като истински Вълшебник, какъвто си :))))))))))))))))))

че живея! Благодаря ви!