За петите ми вкопчена здраво,

все до мене със стъпките верни

 се поти през горещото лято,

през студената зима трепери.

 

Неотлъчно след мен се извива

 мойта спътница, гола и боса,

и във църквата с мен се отбива,

и във кръчмата сяда до масата.

 

Мълчалива, безшумно ме следва,

помъдрява от моите грешки,

не заменя провал за победа,

а ме стиска във своите клещи.

 

Най-безстрашната спътница моя

 колко пъти от мрака умира,

но възкръсне ли - слънцето моли

да ми грее в живота неспирно.

Хареса ми!
Между другото и аз имам стихотворение на същата тема- само дето се казва "Моята сянка" и е по-длъжко.. ;)

Много съжалявам, че няма да успея да дойда на представянето на книгата довечера :(
Имах желание да присъствам, наистина, но разни неща ме възпрепятстват- и студа, трудния транспорт по това време, усещането, че май се разболявам.. :((

Но ти желая от сърце успех на книгата!
И ще се радвам да се сдобия и аз с една бройка (с автограф ;), по някакъв начин..