Аз съм клетка за птица
от която гласа корозира...
Нямам сили за нищо,

Вземи боите Майсторе. Рисувай.
Ръката ти е Божията мисъл.
Нанесените цветове танцуват

Липсваш ми, каквато беше вчера,
и онзи ден каквато беше, също.
Щурчетата за любовта треперят

Днес Рожден ден има един мой добър приятел. Иво е прекрасен музикант, но за да стане такъв той има невероятно сърце.Искам да му честитя Празника с едно стихотворение което написах специално за него. Ето линк към неговият сайт за да може ...

Ако светът е църква, ти си му икона
и чудотворна сила в тебе има.
Не са ми нужни никакви закони

Изгрей когато те повикам Слънце.
С усмивката си жълта, затопли ме,
че тъмнината искам да се свърши,

От вятъра ли гаснеха звездите
или сълзите звезден цвят промиват?
Небето гледам, себе си разпитвам.

Два комара в стаята бръмчат
и прясна кръв си търсят да ядат.
Единият, по-гладен и напет,

От лудите се учих да се смея
душата ми когато скръб душеше...
Това бе страшен начин за живеене,

Една птица,
на моят прозорец
се спря да почине.

От всеки мрак се ражда светлина,
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта

Площадът, глух и празен ме посрещна.
Загубих битката, а не война.
Прозорците като църковни свещи

Онази вечер, бях безумно слаб.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязох цвят по цвят,

Небето ни прегръщаше с усмивка.
Морето ни припяваше със страст.
Тогава беше истинска щастливка.

В очите ти, бездънна влага
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга