Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,

Сърцето нещо ме пробожда.
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа

Посвещавам го на Цвети, жена с голямо сърце!!!
Днес, Господ ме споходи на обекта.
Яви ми се във образ на жена.

Прощавайте приятели задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,

Честит Осми Март!!!
Жена, ти днеска ще празнуваш, аз ще сготвя.
Дори ще изпера и ще простра...

Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,

В памет на Жоро, мой колега с когото можех, но не успях да стъпя на сцената....
Защо така устроен е живота
добрите да напускат този свят?

На този празник буца ме задавя.
Не съм щастлив, а нещо ми горчи.
От петвековни плюнки и шамари