скъсай синджира на роб!

Героят е в тебе,

а не в тъмен гроб.

Стига пълзене,

трябва борба!

Вече е време

да чуе света,

че ние сме живи,

че ние не спим,

че нас ни убиват

защото мълчим…

Българийо,

имаш достойни чеда,

Европа те смята

за своя врата,

ръждясал обаче

е нашият ключ,

но бедност на бунт

единствено учи…

Нека покажем,

че има сърце

всеки пораснал

и всяко дете

които днес страдат,

които търпят,

но вече са будни

и вече не спят…

Българийо,

май, че удари часът

събуден е вече

във тебе лъвът.

Ревът му се чува,

той точи зъби,

чупи окови

да сбъдне мечти.

Далеч съм сега,

но се моля за теб!

Пътят е труден,

трънлив и нелек…

Дано,

не напразно

сърцето тупти.

Българийо моя,

бъди ти, бъди!