когато е налегнала тъмата...

Най-белите, са нейните очи,

сред всичките дървета във гората.

Но кой познава брезовия плач

и кой се пита за какво тя плаче?

Нароченият за жесток палач,

дали не крие някакви задачи?

Върбата със брезата не дружи,

но в мъката мълчи осамотена…

Мечта по сърцеритъма личи.

Сбъднатоста са точка и вселена...

Точката със теб - ни е черта

която се изменя по средата,

но тя оставя своята следа

с която се закача палав вятър.

В гората на прекрасните брези,

когато е налегнала тъмата

и бялото понякога боли,

но болката разпалва красотата.