Сиренен вой и кучи лай.

Немее даже Дякон Левски,

невярващ в българския край.

Народът бяга по чужбина,

пустеят родни градове.

Добър живот е за малцина,

но под партийни цветове.

Простене някой в изнемога...

Дочут ли е, го чака сеч.

Щом църквата разделя Бога,

кой пази българската реч?...

Въпросите като кинжали,

един след друг във мен летят.

Студея от държавни хали,

от алчност дето днес горят.

Чета си вечер Балабанов,

задъхвам се от честността.

Кръвта шуми като Балкана,

а ехо носи тишина.