Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 13:19 - Размисъл след трагедия
Автор: valiordanov Категория: Поезия   
Прочетен: 996 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Единствено пречупени ръцете
в молитва като паметник тежат.
Очите като истината светят,
проводник между тоз и онзи свят.

В пространството кънтят като камбани
въпроси от които ни е страх.
Трагедия ли, нужна е да стане,
че отговор да търсиме за тях?

С поклоните си, ровим за причини,
а паметта остава само път.
Душите като восъка изстиват,
превърнали във формички мига.

И следващият писък на камбана
ще преповтори този ритуал.
В зарастналият белег пари рана,
но белег има който е разбрал.

И докога ли пак и пак и още
трагедии ще будят мисълта?
Кому са нужни всички тия кости
до хоризонта белнали света?


Тагове:   трагедия,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. erato7 - Много е силно!
18.04.2010 14:07
Много е силно!
цитирай
2. razkazvachka - формите... на паметта
18.04.2010 14:42
може би са за късопаметните
или пък за онези, които обикновено викат: това не се отнася до мен.

Много ми допадна мисълта ти в рима.
цитирай
3. mamas - Поздравления, Вал!
18.04.2010 16:04
"В зарастналият белег пари рана,
но белег има който е разбрал."

Когато запарят повече белези, може би човечеството ще се усети накъде отива...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valiordanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1272561
Постинги: 696
Коментари: 2061
Гласове: 19284
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031