Простете полицай това, че
на пешеходната не спрях,
но пих едно незнайно хапче
и все изпадам в плач и смях...

На светофарите кракът ми
изтръпна нещо. Затова
натиснах рязко аз педала
и на червено прелетях...

А знака не видях, че нещо
ми влезе в лявото око...
Притиснахте ме като в клещи
на магистралното платно...

Не ме затваряйте ви моля.
Поискайте, ще ви платя,
но страх изпитвам от затвори
и там не искам да седя...

Какво? За друго ли ме спряхте?
Това, бе хумор полицай.
Не ми пишете тези актове...
Аз храня куче, то ме лае...

Това е много добро оправдание към полицай! ;)

Има много театралност заложена, създаваш етюди, а и много човешко в същото време. Въздействащо!

Господи полицай, извинете,
правилата за нищо ги нямам.
Точно мен ли решихте да спрете,
нямам време, пари ви оставям.
:):):)