и публиката ревна като звяр:

"На гарваните имаш наглостта!

Гласът ти е най-лошия кошмар.

Махни се некадърнико от тук!"...

И още куп вулгарни пожелания.

Наричаха го "гнида, мухъл, чук"...

И всички близки имаха послания.

Но той не спря, а песента довърши.

Очите му, издадоха сърцето.

Дори се поклони когато свърши.

Домат, не го улучи във лицето.

Понякога дори това е нужно,

от скърцането , музика да чуем.

Най-лесното е винаги най-трудно,

а трудното сме свикнали да плюем.

Изчака позатишие в народа

и каза с глас спокоен ала твърд:

"Простете ми, да пея аз не мога

и затова сега ви пях - за смърт!