и отговорът често ми тежи,

И свобода ли трябва да се проси?

Та тя се съизмерва със мечти…

Не е ли безпределна свободата?

Пожарникар, промива ми ума.

Ръждясва ми от питанки душата,

а с нея корозира и смеха.

Скърцам в лабиринта непонятен,

а исках като птица да летя.

Да прося ли, съм в този свят изпратен

и не какво да е, а свобода?

Въпросите забиват клюн в сърцето

и заразяват с болката кръвта.

Съхнат преждевременно крилете

разперени за доза свобода.

Но предозиран с голи обещания,

в просия ми премина младостта.

За свободата няма състезания

защото тя е просто - свобода.