От месец и нещо, те имат билет.

Ще литнат към мене, високо в простора.

Аз чакам да кацне, тоз самолет.

Минутите нижа подобно на перли.

Часовникът сякаш е спряло сърце.

След няколко месеца, работа черна,

ще видя отново свойто дете.

Аз знам, като дойдат, стрелките ще бързат,

но днеска са мудни и бавно вървят.

От радост сега, очите си бърша,

за среща след малко, те вече сълзят...

От утре из Лондон, ще ходиме трима.

Усмивка ще грее на мойто лице.

Прогнозата гледах. Почти като зимна.

По-важно какво е във мойто сърце.