Очите ми, ръждясват от тъгa.
Нахлуват звуци нежни под вратата
и в танц понасят моята душа...
Кой всъщност свири Лунната соната?

Прекрасна е като вълшебен сън,
в които самотата ми умира.
Готов да се позная, май не съм,
но почвам аз добре да се разбирам.

Клавишни звуци слагат ме във ред
и бавно ме подреждат като пъзел.
Виждам как с поредния куплет
развързвам най-притегнатия възел.

Луната, през стъклото ми наднича,
но музиката идва от безкрая.
По-бяла е от пролетно кокиче
и кой я свири искам да узная.


 

"Лунната соната" наистина е едно от най-прекрасните произведения. Музикантите са щастливи хора, защото те усещат всеки тон и звук като шепот от Вселената.
Дано героят ти намери тайнствената пианистка.:)

За пореден път ...