Тя почука на входа с усмивка,

млада, хубава, сякаш е цвете.

До софрата ми с бяла покривка,

размениха местата си двете.

Заблестяха елховите клони

от бенгалските звездни искрици.

Тя е тук като свята икона,

ще ми бъде година царица.

На надеждата сложи начало.

Да отпием за слуката всички.

Непорочна и приказно бяла,

грее тя като ярка свещичка.

Нека огъня благ да опазим,

нека Бог с доброта я ориса.

Днес усещам заряд на талази,

той превръща живота ми в смисъл.

Вдигам тост за това, че е тука,

че успях да я видя и нея.

Отворете когато почука,

само с вяра добре се живее.