Сънувах слънцето. Как исках да съм слънце.

Да грея над живота ни прокажен.

Да съживявам всяко житно зрънце

и да го карам да се чувства важно.

Ала луната впи си ятагана

и топлия ми сън на две разсече.

Видях как турците се гаврят с Яна

и как ридаят майките ни вечер.

Замръзваха лъчите ми горещи

и питах, а гласът ми бе задавен:

Дали звездите са на Бога свещи?

Дали сънят е мое изпитание?

Започнах да се плаша да заспивам,

игли бодяха жадните зеници.

Кошмарите си в думички завивах

и псувах всички родни политици.

Отнеха ми съня да бъда слънце,

синът ми да се топли от лъчите,

защото той, е мойто житно зрънце

и с него са ми свързани мечтите.