Летят като комари самолетите

и светлини-жила, те впиват в мен.

Ужасно скъпи са сега билетите.

Финансово съм хилав и зелен.

Очите ме сърбят от проследяване,

а мисълта след всички тях лети.

Защо съм тук? Дали не ме забравиха?

В главата, миксер спомени върти.

Тук моята килия е отключена

и сам да не побегна се следя.

И на това успях да се науча,

да имам, а да нямам свобода.

От сухото небе, звездите парят.

Защо не мога сам да полетя?

Задавя ме поредната цигара.

Как искам да си бъда у дома...

И празниците в тъжник се превръщат.

Тук казват, че е всичко на късмет.

Сънят красив при моят син ме връща.

Сънят сега е моят самолет.