Не съм от тия, дето коленичат

в името на утрешния ден.

Аз комплиментите не ги обичам,

не искам да ги правят и на мен.

 

Сълзите често бликат от очите,

а тялото сърцето ми тресе.

Не премълчавам даже и псувните.

Вярвам силно в двете си ръце.

 

Поезия обичам, но такава

каквато от душата се роди.

Докосне ли ме, значи заслужава

с приятелите да се сподели.

 

Раним съм като птица в необята

и честичко над спомени летя.

Как искам да играя пак в театър

и да живея в своята страна.

 

От партии намразих цветовете.

Нагълтах се на дим и на лъжа.

Увяхвам, а не мисля, че съм цвете.

Безкрил съм, а се мъча да летя.

А аз пък съм приятел на баща ти
Докосвал ме е често той със стих
Така привидно, сме си непознати,
Той ме откри, аз тебе те открих...

Но моля те - недей да правиш чалга
и тъй като не щеш и комплименти-
съвет ще дам - за да лети душата,
просто я освободи от сантименти.

Навярно бъркаш! Татко ми не пише
и чалгата не ми е по сърце.
Не бързай да създаваш нещо висшо,
че то е само в Божии ръце!!!