Мама като плаче ме боли,

че съм на дистанция голяма

и съм роб на някакви пари,

но управници в държавата ни няма.

Моля ти се мамо, не плачи.

Радоста ти искам да позная.

И тука има хора без очи,

но си мислят, че това е Рая.

По ръба на тежкия живот

вече пренаселено е, мамо.

Без душа човек е като скот

все едно Родината без знаме.

Същият съм както и преди.

Истината следвам като куче.

Яхам си стремглавите мечти

и да ходя прав, се още уча.

А гърбът от тежеста боли.

Пръстите изтръпват от умора.

Как се трият майчини сълзи?...

Мама е една и няма втора.