Вторник е, а исках възкресение.

Вече се задавям от посредственост.

Стаята е моето спасение,

а теглото, моята наследственост.

Вторник е. Да, знам че ще отмине,

но до следващия белези ще има.

Не обичам вторниците сине,

в тях ми е студено като в зима.

Вторник е и сякаш съм вторачен

в непонятното повтаряне на вторници.

Идват като някакви палачи,

тръгват като дните за затворници.

Казах ти, че вторник не обичам,

не желая вторници да има.

Дяволът в душата ми наднича.

Вторник, той по мъничко я взема.