Нежна музика чувам да свири

и сънят заприличва на песен.

Тези звуци съвсем не разбирам,

но с душата си, аз ги усещам.

Те ме връщат във моята Балта

и коприва бера за копривник.

Но защо по ръцете не пари,

а душата гори от наивност?

А на ореха, скрит във листата,

черен гарван ме гледа и кряска,

но гласът му е нежен и пасва

в мойта музика нежна и ласкава.

По лицето се стича сълзица

и попива в усмивка голяма.

Чувам колко безумно обичам

и ми липсва във Англия, мама.

Тишина! И отварям очите.

Моят сън си отиде и ето

телефонът звъни да ме пита:

Как си днес? - със гласа на детето.