Не искам с друга, аз да те сравнявам.

С чудна хубост Бог те е дарил,

а красотата всеки разпознава

от прелестта, веднъж ако е пил.

Очите жадни спомени завръщат,

за да кипи във вените кръвта.

От миг случаен, се превръщаш в същност

и в смисъл и в магия и в съдба.

Една такава малка, но изящна!

Кошмар за всеки хищен апетит.

Българийо, обичам те ужасно,

но на управниците твои съм сърдит.

Гнойта тече като в пробита вена

и ми вгорчава цялата душа.

Защо от некадърниците стена

когато ми е чиста съвестта?

Единствен Бог за святоста ти знае,

но също днес и Той е потърпевш.

Във храмовете Му, не Го познават,