Върви Госпожо, в моята страна.

Родината ми празник днеска има.

Ще спазваш всички нейни правила,

тъй както аз с порядките ти свиквам!

Народът ни е ангелски добър,

но управляват мутри и гамени.

Ти знаеш как се прави със чадър...

Госпожо, направи го вместо мене.

Как да ги намериш ли? Учи!

Езикът ни, е песен и наслада.

Трийсет букви - блеснали звезди

от двама братя дето ги създадоха.

Те, милите, не знаели, че днес

овце ще водят кучета на паша

и пазят своя овчи интерес,

но празник е, на азбуката наша.

Попиват моите горестни сълзи. 

На този светъл ден, чернеят мисли.

Празник е, а дяволски боли...