Днес розите, казват по-благо ухаят.

Мъже ги купуват за скъпи жени!

Аз няма да купя, защото не зная

как да ги пратя на мойте звезди.

 

Три рози словесни съм скътaл обаче,

за мама, жена ми и мойта страна.

Дано ги зарадвам. Тя мама ще плаче...

Защото от нея е мойта душа!

 

Три рози които ми ражда сърцето,

уханни и нежни, без остри бодли.

Росата-сълзичка в очите ми свети.

Когато я видят и в тях ще блести.

 

Не ваза е нужна за трите ми рози,

а надежда и вяра и топли мечти.

За трите любими, до среща ще нося

цветята прекрасни, на брой точно три.

 

На всички жени, аз ще кажа честито.

Нека всяка получи, по роза поне.

За трите обаче, не искам да питате.

Тях пазя грижливо във свойто сърце!

Благодаря ти, поете!

Страхотен си!

Това е истинският празник.

Хубав стих!

но... Започвам да скърцам със зъби, заради банални образи и рими. Можеш, човече. Защо не го правиш по-...? Яд ме е като се натъкна на нещо такова!