Да, Земята е сбръчкала вежди

от интриги, обиди и злост.

Сякаш няма за утре надежда,

сякаш няма към светлото мост.

И изригва с вулкани и трусове

сякаш иска тя, знак да даде.

Изтерзана от тази безвкусица

ще се гърчи додето умре.

Безтегловно се чувстваме ние

дето виждаме нейният срам

и от болката стенем и вием

и се кръстим във Божия храм.

Но не тропнем ли с крак пред лъжата

и не кажем ли: Стига! До тук!... ,

ще е близо смъртта на Земята

пред молитвите даже напук.

Те, виновните нека да плащат,

че грехът е с висока цена.

Всяко нещо стократно се връща!

Казват, злото е с къси крака...

За това нека бъдем открити

и да мислим за своите деца,

да усмихнем Земята сърдита...

Пак крещя, а навред тишина.