Тук и слънцето даже студее.

Вятър смуче от моята плът.

Вместо птички, моторите пеят

и огласят с ръмжене деня.

 

Има паркове чудно красиви,

но са някак горчиви за мен,

като зная, че мойта Родина

е извезан Божествен гоблен.

 

Съпоставка не мога да правя,

но въпрос ме измъчва - души:

Как над мойта красива България

да изгреят английски звезди,

 

всеки в нея да бъде спокоен

и да има човешки права?...

Днес бучи във ушите ми, воят

на народ прокълнат в нищета.

 

Политиците слепи, проклинам!

Хапя устни и пия кръвта!

Моя мила, неземна Родино,

нека с теб се измерва света!

 

Искам в теб да посрещам зората,

искам в теб да живея до край,

но сълзи ми задавят душата,

че превърнаха в Ад, твоят Рай!

Чудесен си, Валентин Йорданов, дарен с Божествен Талант да везеш красотата със Слово...
Поздрави от Пловдив и Родината!
/ А иначе... едно сме - Тракия... Егейско море се е наричало Тракийско, преди да го нарекат Бяло :))) /
Усмивки от мен, слънчеви, за да озаптят вятъра :):):)

ТОЛКОВА МНОГО МИ ХАРЕСА, ЧЕ ...ПРОСТО ЩЕ ПОМЪЛЧА!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!