Нощта съблече черният костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.

Приказката почваше сега.
Вятърът засвири романтично,
а танцът на зелените листа
внушаваше и вяра и обичане...

Денят като молитва бе красив.
Огрян от слънце, светеше усмихнат.
Той сякаш бе един любовен стих
от който и мечтите ни, притихват.

И тръгна бавно някъде напред,
а слънцето го следваше смирено.
Ухаеше от него на късмет
и на любов, вълшебно споделена.
 

Стискам ти палци, познавам Атинските годишни времена...
И южносъседските житейски нрави и мегаломании! И съвсем човешки разбирам...
Бъди жив и здрав, Валентине, чета те редовно - ще се опитам и да коментирам по-често.
Усмивки от Тракия и Пловдив :):):)
Дивна8/Дима