Мириша на загнило и на старо.

Бълхи и кърлежи са мое ежедневие.

Една звезда си имам - силна вяра.

Престоя си отчитам за падение.

Не съм критичен, просто съм реален.

През този век от техника напреднал,

аз мрамори и камъни търкалям

и стискам зъби за да не побегна.

Езика не разбирам и не зная.

Мазолите обиват по ръцете.

И кучетата даже не ме лаят,

а нервите са корабни въжета.

Обноските са много принизени.

Жената е продукт и цел и средство.

Мълча и не изказвам лично мнение...

Заспя ли вечер, плувам в свойто детство.

И нежно ме прегръща красотата

от спомените детски съживена.

България чрез мене си поплака.

От мен не е обаче огорчена!