Боли ме когато България стене.
Горчи ми от техните гнусни лъжи.
Настало е сякаш разделното време
и въздух не стига, сърцето боли...

А тя се огъва и плаче безгласна,
цървули я газят и цапат със кал.
От срам и обиди, къде да се вясне,
а беше принцеса за приказен бал.

Сега е в уплаха, в стрес и почуда.
 Децата и - измети, стрелят, крадат… 
Надеждите нейни – мираж и заблуда.
Мечтае горката за радост и смях.

О, моя прегърбена вече Родино,
в очите ми, мокрят солени сълзи.
Не искам да виждам такава картина
 в която срамът чак до кокал боли.
 

"Сега е в уплаха, в стрес и почуда.
Децата и - измети, стрелят, крадат…
Надеждите нейни – мираж и заблуда.
Мечтае горката за радост и смях"

Не не е това моята Родина и не искам да я помня така........

усмивка на устните и ще заблести -дъжд раните и ще измие,а нашите сърца в ритъм с нейното сърце ще затупти

Това не е нашата България. Но аз все пак се надявам......