Прощавай свят, че още дишам в теб,
че вярвам във илюзии, в мечти.
Но кой, кажи, крепи сега човек? 
Реалността без вярата боли...

Прощавай свят, за всички грехове,
за моите и чуждите дори.
Изсипват ни космични страхове,
бичуват всеки който не мълчи...

Прощавай свят, за пътя извървян.
Отъпкал съм го, за да бъде лек.
Не искам да мирише на тамян,
аз искам да ухае на Човек.

Прощавай свят, за силната любов.
Наливам питие - да се простя.
Пред рова днес на всичко съм готов.
Бутни ме свят и аз ще полетя.

От мен - прашинката, се отърси
и гледай да не стига никой тук.
Прощавай свят, но силният си ти.
Крещя и знам, че няма да съм чут!
 

Затова си неудобен.
Но пък си истински! Което е по-важно.
Прегръщам те :)

Мен ме бутна света и когато политнах
никой всъщност за миг не подаде ръка.
Е? От бутане и от падане - свикнах....
Не се научих обаче как да летя....

Поздрави за страхотното стихотворение!

Мисля, че ти знаеш как, не се плаши, силен си! Въпреки, че поетите са с нежни сърца, те имат особен усет за света, вярвам в теб!

Поздравления!

Dokato vqrva6...6te moje6 i da poleti6..!!
ako spre6 da vqrva6..6te poleti6,no..nadolu!!
Ima zakonomernost..zapo4va6 da di6a6..edvam,kogato misli6,4e umira6...!!!
Ti si umen i znae6,4e moje6 da vqrva6 i da raz4ita6 na sebe si!
A ruka,vse 6te se nameri koi da ti podade...Gore glavata!

...Вал, прегръщам те!...

Крещя и знам, че няма да съм чут!
.....
Така ли мислиш? Не го вярвам това. Ние те чуваме и четем, защото харесваме това което пишеш. Що се отнася до света, това е милиард народ и можеш да бъдеш чут само от тези, които те уважават и ценят.