Глухите петли пропъждат мрака
и осмислят светлото начало.
Даже слънцето сигнала чака,
червенее се, полуизгряло...

А кокошките съвсем смирени
в полозите след закуска лягат.
Тях не ги вълнуват нито смени,
нито пък за снасяне се стягат…

Глухите петли разглеждат двора
за да спрат мечтите да поникват.
Те крещейки винаги се молят
и страха към себе си привикват.

Но когато блесне острието,
глухотата щом пера заскубе,
червенее аленото цвете
на живота. Всичко е заблуда.

Полозите пълни с прясна стока.
Утрото мълчи съвсем заклано…
Сключен е на времето облога -
глухота е хваната в капана.