Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.

Само пиеше вода...
Тя без пороци беше.
Да! Бе загадъчна жена.
Дори и не...ядеше.

Кафето пиеше във шест.
На козметик във осем.
Каприз? Напротив - интерес
без никакви въпроси.

Тя, утре като тишина
в дома ти ако влезе,
прикрий я своята вина
родена от копнежи.

Ревнива е! Ще се смути...
Нататък? Ти решавай.
Тя може дълго да мълчи,
но ти не я оставяй.

Тя беше... но каква ще е ....
Не знае никой всъщност.
Усетиш ли я със сърце,
веднага я прегръщай.

Тогава аз ще замълча.
Тя вече ще е чужда
тая тайнственна мечта,
родена в остра нужда...




 

!

Добър съвет, Вал!

... понякога стават чужди и далечни, но мечтите ни правят по-добри. Може би, не винаги. Илюзията едва ли някога ще ни напусне. Както всичко твое и това е точно на място. Успех!!!