Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...

Нощта се вглежда в миналия ден
с надежда да познае светлината.
Така се случва днеска и със мен -
прикрит от буря, търся своят вятър.

По стръмната пътека към дома
откривам тротоарите разбити,
но пърхам с пеперудена душа
която не усеща със очите.

Гърбът от подлост адски ме боли.
Изтекла е омразата зад мен.
Надежда води моите мечти
като вода почти, но не съвсем.

Един живот – една поредна гара.
Ще мине всичко! Знам това и аз.
Пътеката към края е умаряне.
Мигът е по-голям от кръгъл час.

 

Един живот-много светлина.
Една надежда в душата твоя.
Една мислъл винаги е с теб
и приятелите ти са много.
Омразата зад гърба си остави
и на всички ти се усмихни:)

Имам чувството,че това стихотворение е отговор на моите думи:"няма да е все така".
Но това е едно много хубаво,изплакано стихотворение!
Подлостта,струпана върху нас ни убива,но не ни прекършва!
Надеждата ни води,а като сложиш и вярата и любовта дори няма да забележеш разбитите тротоари по РАВНИЯ път към дома!

"Мигът е по-голям от кръгъл час."
!!!