Ти вече си на пенсия навярно,
 но ще  те чакам в Коледната нощ
да дойдеш с обещания подарък.
Добър съм аз - животът ми е лош...

      Зная, че добрите не пропускаш.
Кажи, че ще работиш пак - кажи...
Не могат да стареят топли чувства
подклаждани от детските очи.

Аз стихчета и песнички научих,
когато дойдеш, да те поздравя.
Твоят дар с усмивка да получа...
Нали не остарява любовта?

Законите за теб дано не важат.
Какво ще бъде Коледа без теб?
Надеждите ни, мъката ще смаже,
а може ли без тях да е човек?

Докосва! Толкова е истински!

''Dobar sam az-jivota mi e lo6..''
no nadejdata,nikoga ne umira...kak bixme jivqli bez nadejda...makar,4e ve4e vsi4ki dumi...mi izglejdat kato kli6eta...Mai e na iz4erpvane...

Ето вече закъснявам,
писмо не писах на Дядо Мраз,
а подаръци обичам да получавам.:)))


Хубав стих!
Поздрави!

Нека си запазим поне НАДЕЖДАТА!!!
Поздрави и ...!